5.04.2015 г., 19:40

Лутане

851 0 1

Как ми се отдава

да се лутам,
да влагам смисъл
и в най-малкото.
Да раздавам от себе си,
нежелаеща нищо
в замяна.
Да цъфтя и да вехна,
да разкъсвам,
да се пречупвам.

И тогава лутането
ще престане.
Престава ли
лутането?
Пречупвам те,
разкъсвам се,
вехна и цъфтя.
Не желая нищо,
раздавам се.
В най- малкото
откривам смисъл.
Да се лутам,
как ми се отдава! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Xpl Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...