alistef (Албена Стефанова)
177 373
4.09.2009 г., 23:46 ч.

Лутане 

  Поезия » Друга
372 0 4

ЛУТАНЕ

 

Къде съм аз сред хаоса от хора?

Толкова ли съм безлична?

Нима е напразен  стремежът ми

да обичам...

 

Защо ме повлича тъгата

във водовъртежа си смъртоносен,

къде ще ме отведе, щом смърт няма...

 

Вървя и застъпвам си сянката...

Спъвам се в себе си и се мразя,

че съм си препъни-камък.

 

Взирам се в неща, които не са истински,

затова не виждам и се чувствам сляпа.

Самотна съм,

 

като сираче в твоята прегръдка...

Нима още търся в нея нещо,

което никога не е съществувало...

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??