Лутане
ЛУТАНЕ
Къде съм аз сред хаоса от хора?
Толкова ли съм безлична?
Нима е напразен стремежът ми
да обичам...
Защо ме повлича тъгата
във водовъртежа си смъртоносен,
къде ще ме отведе, щом смърт няма...
Вървя и застъпвам си сянката...
Спъвам се в себе си и се мразя,
че съм си препъни-камък.
Взирам се в неща, които не са истински,
затова не виждам и се чувствам сляпа.
Самотна съм,
като сираче в твоята прегръдка...
Нима още търся в нея нещо,
което никога не е съществувало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
