alistef (Албена Стефанова) alistef (Албена Стефанова)
2 177
Sep 4, 2009, 11:46 PM

Лутане

  Poetry » Other
553 0 4

ЛУТАНЕ

 

Къде съм аз сред хаоса от хора?

Толкова ли съм безлична?

Нима е напразен  стремежът ми

да обичам...

 

Защо ме повлича тъгата

във водовъртежа си смъртоносен,

къде ще ме отведе, щом смърт няма...

 

Вървя и застъпвам си сянката...

Спъвам се в себе си и се мразя,

че съм си препъни-камък.

 

Взирам се в неща, които не са истински,

затова не виждам и се чувствам сляпа.

Самотна съм,

 

като сираче в твоята прегръдка...

Нима още търся в нея нещо,

което никога не е съществувало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0