alistef (Албена Стефанова) alistef (Албена Стефанова)
2 177
Sep 4, 2009, 11:46 PM

Лутане

  Poetry » Other
556 0 4

ЛУТАНЕ

 

Къде съм аз сред хаоса от хора?

Толкова ли съм безлична?

Нима е напразен  стремежът ми

да обичам...

 

Защо ме повлича тъгата

във водовъртежа си смъртоносен,

къде ще ме отведе, щом смърт няма...

 

Вървя и застъпвам си сянката...

Спъвам се в себе си и се мразя,

че съм си препъни-камък.

 

Взирам се в неща, които не са истински,

затова не виждам и се чувствам сляпа.

Самотна съм,

 

като сираче в твоята прегръдка...

Нима още търся в нея нещо,

което никога не е съществувало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0