Лястовичка на размразяването
Ех, Радой... Теб отдавна те няма...
Студ по-бърз от мъгла ни захапва.
От безптичие всичко е драма,
а безпесенност - кой е очаквал?
Ти открито бичуваше всичко.
От теб и властта се страхува.
Днес е пролет, а нямаме птички.
Лястовички дали съществуват?
Да запеят. Студа да настръхне.
Да закапят душите - капчуци,
а страхът като лед да се смъкне
с гръм и трясък от птичите звуци.
Сред народа витае поверие:
"Една птичка пролет не носи!"
Беше ти като райско знамение.
Днес без теб сме хем гладни, хем боси...
Кукумявки се крият в гнездата...
Лястовички не снасят яйца...
Първа цел - да се пазят креслата!
Студ без птици е днес пролетта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени