valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
4.08.2021 г., 7:18 ч.

Лятна църква 

  Поезия
369 2 6

От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.

Любовта съживена, днес е огнена лава.
Любовта изпотява и напред продължава.
Всеки ден по-горещо и светът е запален.
Всеки ден е любовен, чак безумно брутален.

Огън пъпли по двора и милва цветята.
Огън, сенките гони и суши аромата.
Водата се дави във слънчеви ласки.
Топят се  типично студените маски.

Нестинари са птиците щом размахат крилата.
По-гореща от истината е свободата.
Върху житните ниви са запалени свещи.
Хляб пече се за зимата в летните пещи.

Вечер само Балкана праща хладни првгръдки.
Равнината в капан е на разпалени хрътки
които от слънцето с лай се зареждат,
а щурчетата свирят, проповядват надежда.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??