Лятна църква
От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава.
Любовта изпотява и напред продължава.
Всеки ден по-горещо и светът е запален.
Всеки ден е любовен, чак безумно брутален.
Огън пъпли по двора и милва цветята.
Огън, сенките гони и суши аромата.
Водата се дави във слънчеви ласки.
Топят се типично студените маски.
Нестинари са птиците щом размахат крилата.
По-гореща от истината е свободата.
Върху житните ниви са запалени свещи.
Хляб пече се за зимата в летните пещи.
Вечер само Балкана праща хладни првгръдки.
Равнината в капан е на разпалени хрътки
които от слънцето с лай се зареждат,
а щурчетата свирят, проповядват надежда.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
