5.08.2023 г., 21:07

Лятна импресия

569 16 6

Всяко лято пристига с безбройни надежди.
Юни къпе в зелено изящните стройни жита.
Пак сърцето вълните на вятъра кротко съглежда,
как пробягват по горските хребети вал подир вал.  

Юли, с тогата синя безбрежно наметнат,
ни приканва да тръгнем на път с непонятен вързоп.
По случайни пътеки, от горски цветчета изплетени,
да се реем, по-волни от птиците, в странен възход.  

А след него е август - над лазура безмълвно застанал.
В мимолетната вечност запалил в шпалир кандила.
И кръстосва душата пространство над морската пяна
върху нейната прежда ронлива размахала бели крила.

Но когато септември през облаци сиви надникне,
да изпрати изтлялото лято с красив кехлибар,
да си спомним ятата, с триъгълна форма, отлитнали,
запечатали в нея на залеза златния дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота си сътворил, Младене!
    Удоволствие беше да се потопя в нея!
  • Красива поетична творба с блестящ финал! Поздравления, Младене!
  • Красива поетична образност, красиво лято, красиво перо! Съгласна съм. Послание за надежда въпреки есента и зимата.
  • Красива поетична броеница!
    С малко тъга на финала, Маестро...И с обещание за нови пролети и волни лета.
    Благодаря за удоволствието! 🙂
  • Удоволствие е всеки твой стих, Младене!
    Брилянтно както винаги!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...