Лятна нощ...
В лятна нощ незабравима
бродя с мислите си вън,
шепна рима подир рима –
сам отрекъл се от сън...
... Нежност, нега и светулки,
нощ, щурчета и луна,
разлюляни звездни люлки –
шепот в по́лутъмнина...
В тайнственост необяснима
синя като летен здрач –
мокър от дъжда премина
през нощта Звездоберач.
И във облачни кошо́ве
светлините той обра...
Духнал Вятърът отново
ги в небето разпиля...
... На игриви пресекулки
в не заспалата ми нощ
пак замигаха светулки:
– нежност, нега и разкош!...
26.09.2020.
© Коста Качев Всички права запазени