Лятна приказка
Хей лято, като Джаста-праста
отрязах още февруари
набързо всяка снежна пряспа
и в бялото приших ръкави
със слънчеви мечти. С рапани
в бието. С джобчетата от миди.
С най-ситен пясък за колана -
Циндил-пиндил да ми завиди,
когато свита зад плета си
се крие с недошита фуста.
Аз смело тръгвам към смеха ти
и няма, няма да те пусна.
И ще се хвана, мое лято,
на твоето хоро игриво,
по нова риза - в синьо, в злато,
макар да е ужасно крива.
Макар да съм почти голяма.
Макар, че стъпките не зная.
Макар, че ще ме хока мама,
като ме види най-накрая.
Как, мое лято, да порасна?
Ти винаги ми даваш сила.
И нищо, че съм Джаста-праста,
при теб съм истински щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
