28.07.2022 г., 20:30

Лятна вечер

1K 3 5

 

Щурците пеят свойта лятна песен,

облачета леки плуват в тъмнината.

И слънчоглед в съня си е унесен,

звездите пак се взират във душата.

 

Повей на вятъра хладен те лъхва,

чуваш стъпки в мрачна тишина.

Ала спокойствието твое не заглъхва,

облян си от лъчи на лунна светлина.

 

Сякаш цялата Вселена знаци дава,

първи самолет излита във нощта.

Крехка мисъл желание създава,

обвито в нежен плащ на самота.

 

Лятото с очите свои бди над нас,

магии тайни в сърцето изплуват.

Когато вечерта, във този късен час,

стихии безкрайни все още бушуват.

 

Щурците пеят свойта лятна песен,

облачета леки плуват в тъмнината.

И слънчоглед в съня си е унесен,

звездите пак се взират във душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря♥️
  • Хубава запомняща се вечер! Браво, Майче! Природата дава вдъхновение! Звездна вечер, луна, песента на щурците и тишина.Поздравления!.
  • От сърце благодаря! Много, много ме зарадваха тези думи❤️
  • Грабна ме Майче тази прекрасна лятна вечер! Щом има слънчогледи, щурци и звезди и аз съм там, потънала в магията им...
    Красиво, много красиво!
  • Прекрасна, магическа лятна картина, Майче! Поздравявам те!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...