Лято
471
1
2
Юли пристигна със приказен цвят.
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор.
Трудно излиза мелодия звучна.
Гаснат цветята. Във летния двор
вече не лае грамадното куче.
Жегата пие Живота. Сълзи
бавно се стичат по сбръчкани скули.
В схлупена къща старица реди,
плаче и моли. Но кой ще я чуе?
Слънцето бяга. Оставя следи.
Хората страдат. Душите са мъртви.
Няма ли вече да спре да боли?
Думите нежни дали ще ги върнат?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
