Лято
469
1
2
Юли пристигна със приказен цвят.
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор.
Трудно излиза мелодия звучна.
Гаснат цветята. Във летния двор
вече не лае грамадното куче.
Жегата пие Живота. Сълзи
бавно се стичат по сбръчкани скули.
В схлупена къща старица реди,
плаче и моли. Но кой ще я чуе?
Слънцето бяга. Оставя следи.
Хората страдат. Душите са мъртви.
Няма ли вече да спре да боли?
Думите нежни дали ще ги върнат?
© Димитър Драганов All rights reserved.
