/Посветено на всеки един човек, който го е направил специално. (:/
„Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“
Рей Бредбъри
Ако знаеш как не искам да си тръгваш...
Да се свиеш и да отлетиш на юг.
Със спомените ни да ме залъгваш,
че туптиш във мен и че си още тук.
Но вечерите вече стават хладни.
Нощта захапва края на деня.
Учебниците натежават безпощадно,
а роклите със шалове ще заменя.
По клепките ми още тлее август.
А косите ми са с мириса на юли.
Младостта в очите ми е наглост,
която хапе, драска, жули.
Ако знаеш как не искам да си тръгваш...
Да можех да си те изливам в чаша!
И вкусът ти все да ме залъгва,
че когато и да искам... ще е лято.
Хубаво е, много даже!