13.07.2013 г., 21:06  

Лято

641 0 2

 

Л  Я  Т  О

 

 

                                                                          „Една Вселена се е свила

                                                                            на дъното на раковина и… сънува лято”

 

 

 

Лятото е рижав котарак разказващ приказки.

Гали ми се от сутринта до вечерта  в полата.

Нося го  до сърцето си. Много сме близки

и е създадено  да отрази в цветове свободата ми.

 

Всички мои артерии  греят неонови,

с аромат на косено сено е кръвта ми.

Мечтите ми са къпинови, сънищата - бръшлянови,

на летните месеци в любовните алгоритми.

 

Морето нали е сластолюбив старец,

ревниво го гали, иска да го запази.

Окачил го е на разпенения си ланец,

докато слънцето развява огнени лампази

и прави живота неизказано жив.

Един делта-планер се рее  щастлив.

 

Благословено е всяко перце от лястовичето ято.

То е извор на радост бликнал в  небето.

Цветята вписват лирично  съвършенство

в незавършената  книга на  моето  лято,

 

което се люлее между ръцете на двама  влюбени.

Крайбрежните хълмове и  дървесата

като застинали мегалити, мелхири  и  долмени

от амалгамата на  мистичния здрач са  отляти.

 

Гларуси с алени усмивки и бели  премени

кръжат около костилката на летния ден

и разнасят невероятни клюки и  сплетни

докато канят на  танц  медузи и  малолетни  риби.

 

Рак-отшелник отнася  медоносния  плод

в дълбините на притихналото море.

Един поет е топнал писалка в  мастилените води

и нарежда мозайка от думи и въображаеми  епизоди

върху страниците на  летния  си  албум.

 

Няколко щурчета  дават тон  и оповестяват  вечерта.

Денят се е стопил като бонбон изсмукан от духа  на  човека.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...