13.07.2013 г., 21:06  

Лято

644 0 2

 

Л  Я  Т  О

 

 

                                                                          „Една Вселена се е свила

                                                                            на дъното на раковина и… сънува лято”

 

 

 

Лятото е рижав котарак разказващ приказки.

Гали ми се от сутринта до вечерта  в полата.

Нося го  до сърцето си. Много сме близки

и е създадено  да отрази в цветове свободата ми.

 

Всички мои артерии  греят неонови,

с аромат на косено сено е кръвта ми.

Мечтите ми са къпинови, сънищата - бръшлянови,

на летните месеци в любовните алгоритми.

 

Морето нали е сластолюбив старец,

ревниво го гали, иска да го запази.

Окачил го е на разпенения си ланец,

докато слънцето развява огнени лампази

и прави живота неизказано жив.

Един делта-планер се рее  щастлив.

 

Благословено е всяко перце от лястовичето ято.

То е извор на радост бликнал в  небето.

Цветята вписват лирично  съвършенство

в незавършената  книга на  моето  лято,

 

което се люлее между ръцете на двама  влюбени.

Крайбрежните хълмове и  дървесата

като застинали мегалити, мелхири  и  долмени

от амалгамата на  мистичния здрач са  отляти.

 

Гларуси с алени усмивки и бели  премени

кръжат около костилката на летния ден

и разнасят невероятни клюки и  сплетни

докато канят на  танц  медузи и  малолетни  риби.

 

Рак-отшелник отнася  медоносния  плод

в дълбините на притихналото море.

Един поет е топнал писалка в  мастилените води

и нарежда мозайка от думи и въображаеми  епизоди

върху страниците на  летния  си  албум.

 

Няколко щурчета  дават тон  и оповестяват  вечерта.

Денят се е стопил като бонбон изсмукан от духа  на  човека.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...