Л Я Т О
Т Р И П Т И Х
На лятото в очите пълнолунни,
изпридам роклята си в резеда
и вдявам белия конец за синевата,
завоите са тесни във дъжда,
тежи ми колието от въпроси,
отломъци са легнали в гръдта,
мълчания сред угарите боси,
разпридам се на милиони възли
във бели камъни се вричам,
пръстта е сух комат от ситни бръчки. ...