Лято-Есен
Есен е. Скоропостижно
свърши лятото за мен
и е празно, неподвижно,
дъжд се рони уморен.
Кротко вятърът се гуши,
не помръдва даже лист -
сякаш в арфата заслушан
чакащ своя ред артист.
На изгубеното време
във мехурчето се свих
и се чувствам като семе,
ненаписан още стих.
Кехлибареното лято
с пеперудени криле
още пърха като ято,
още мърда със хриле...
Но вали, вали, прелива
и потича в мене есен -
лятото ми си отива,
за да се превърне в песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тет Всички права запазени
