21.09.2017 г., 11:13

Лято мое

639 4 14

Лято мое, пъстро, цветно, 

с усмивки пълно и игри, 

успяваш някак неусетно, 

да ни правиш весели, добри!

 

Не искам да си тръгваш още,

а да останеш в детския ми свят -

да ме докосва полъх нощем,

да вдишвам цветен аромат!

 

Обичам и да закъсняваш

и наслаждавам се на всеки миг,

ти, всеки път, във мен оставяш,

неповторимостта на своя лик!

 

Ще те чакам догодина пак,

но няма да сме същите, нали!

Аз нося още, детския ти знак,

дори и променени - аз и ти!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, горещо, жега.. ама лятото си е лято... друго е.
  • Как съжалявам и аз, че си отиде лятото. Толкова да го обичам. Зимата не ми се живее направо.
  • Анабел, Еси, благодаря за вниманието! Приятен уикенд ви желая!
  • Браво, Пепи! Великолепно е! Да, няма да сме същите, но ... Поздравления и от мен!
  • Пепи, докосна ме... Мило, но и тъжно ми стана... Поздравявам те за хубавия стих!В любими

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...