21.09.2017 г., 11:13

Лято мое

640 4 14

Лято мое, пъстро, цветно, 

с усмивки пълно и игри, 

успяваш някак неусетно, 

да ни правиш весели, добри!

 

Не искам да си тръгваш още,

а да останеш в детския ми свят -

да ме докосва полъх нощем,

да вдишвам цветен аромат!

 

Обичам и да закъсняваш

и наслаждавам се на всеки миг,

ти, всеки път, във мен оставяш,

неповторимостта на своя лик!

 

Ще те чакам догодина пак,

но няма да сме същите, нали!

Аз нося още, детския ти знак,

дори и променени - аз и ти!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, горещо, жега.. ама лятото си е лято... друго е.
  • Как съжалявам и аз, че си отиде лятото. Толкова да го обичам. Зимата не ми се живее направо.
  • Анабел, Еси, благодаря за вниманието! Приятен уикенд ви желая!
  • Браво, Пепи! Великолепно е! Да, няма да сме същите, но ... Поздравления и от мен!
  • Пепи, докосна ме... Мило, но и тъжно ми стана... Поздравявам те за хубавия стих!В любими

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...