Слънцето не е от вчера.
То е нашият живот.
То е огнената сфера
от светла лава и от пот.
Лятото с гореща стъпка
пали синьото море.
И в душата ми със тръпка
летни спомени бере.
Днес морето е прекрасно —
гали мъжкото око.
Всеки мъж за тука страстно
хвърля лятното сако.
Лятото се пак излива
с топъл дъх на моя бряг.
Със вълнå душа се слива —
ляга на сърце ми пак.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Нека да е дълго твоето лято!