Слънцето не е от вчера.
То е нашият живот.
То е огнената сфера
от светла лава и от пот.
Лятото с гореща стъпка
пали синьото море.
И в душата ми със тръпка
летни спомени бере.
Днес морето е прекрасно —
гали мъжкото око.
Всеки мъж за тука страстно
хвърля лятното сако.
Лятото се пак излива
с топъл дъх на моя бряг.
Със вълнå душа се слива —
ляга на сърце ми пак.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
