Лятото
Аз имам тия четири стени.
И помня, някога сънувах
(веднъж, когато сън ме улови)
лятото отвън да ги целува.
Аз имам тия четири стени
и нищичко не знам отвъд,
но стига ми край тях за миг
лятото да свърне своя път.
Аз имам своите безконечни дни
и ни един от тях не струва,
щом нищо повече от четири стени
от памти века не сънувам.
Аз гледам тия четири стени
и дните ми така минават.
И мисля, сън не ме ли улови,
за лятото, което не познавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
