Аз имам тия четири стени.
И помня, някога сънувах
(веднъж, когато сън ме улови)
лятото отвън да ги целува.
Аз имам тия четири стени
и нищичко не знам отвъд,
но стига ми край тях за миг
лятото да свърне своя път.
Аз имам своите безконечни дни
и ни един от тях не струва,
щом нищо повече от четири стени
от памти века не сънувам.
Аз гледам тия четири стени
и дните ми така минават.
И мисля, сън не ме ли улови,
за лятото, което не познавам.
© Александър All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
