Лятото си тръгна с Август
Много тъжно лятото си тръгна
и сякаш много бързо се изниза.
Август леко раменете си загърна,
облече за последно бялата си риза.
Унесено морето също затъгува,
с вълните си залива всеки плаж.
Неговият шум в рапан дочувам
и мидичка си стискам за кураж.
И се надявам пак да грейне слънце,
коктейл с мечти да ми направи,
в шепа спомените да ми върне
и нищо летничко да не забрави.
Щурчета да огласят топли нощи,
Персеидите в небето да броя.
От всичко лятно искам още, още…
И слънчоглед в полето да бера.
Усмихна ми се август за последно,
все още бос, перчема си зализа.
Изгуби се във дните ми безследно,
самотен, тих отиде си със бриза…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
