Лятото си тръгна с Август
Много тъжно лятото си тръгна
и сякаш много бързо се изниза.
Август леко раменете си загърна,
облече за последно бялата си риза.
Унесено морето също затъгува,
с вълните си залива всеки плаж.
Неговият шум в рапан дочувам
и мидичка си стискам за кураж.
И се надявам пак да грейне слънце,
коктейл с мечти да ми направи,
в шепа спомените да ми върне
и нищо летничко да не забрави.
Щурчета да огласят топли нощи,
Персеидите в небето да броя.
От всичко лятно искам още, още…
И слънчоглед в полето да бера.
Усмихна ми се август за последно,
все още бос, перчема си зализа.
Изгуби се във дните ми безследно,
самотен, тих отиде си със бриза…
