Лявото ми сърце
Ще заровя сърцето си (лявото)
там, под храста цъфтящи камелии.
И, оплетено в корени цяло то,
нека спи и забрави последния.
Нека милват го сенки от клоните,
вместо него, в червено окичени.
Вятър, с глас шумолящ в обертонове,
да му шепне балади лирически.
Нека тръгнат си с него и песните -
неразумно и пяти, и плакани.
Нека спи - свито в себе си кестенче,
приютено от торф и от злакове.
Ще му склопя очите неискани,
под покрова лекуващ на билките.
Своя гълъб, нестигнало в синьото,
да сънува под клепки босилкови.
Със сърце ще живея, но с дясното.
То е силно - издържа на плакане.
Но при храста с камелии - ясно е,
че ще идвам - там лявото чака ме.
R.D.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
Същото, като да избереш с коя ръка да пишеш,когато си толкова мъничък и точно сърцето ти го подсказва.И когато няма кой да ти казва, кое е правилно. Двете предсърдия ляво и дясно не могат да съществуват едно без друго.Ин без Ян?Анимус или Анима?
