Любопитен
Любопитен
Ти знаеш ли аз колко те обичам,
и как не искам нищо във замяна,
освен в един живот със теб да тичам,
и свят да ни се вие от наслада!...
Дали понякога си виждала мъжете,
как влюбено и глупаво откачат?
Как примката затягат на въжето,
в агония на чувства? После плачат.
И знаеш ли защо са самоубийци?
От чувствата си често побесняват,
препускат като бесни финикийци,
защото любовта им отеснява...
А после ближат рани – алкохолни,
от тежък махмурлук и съжаления.
Любовта – галоп! Конете – болни,
юздите дръжте! Няма извинения..
Внимавам аз! Със теб съм в ритъм.
Обичам те така – до обожание!
Понякога досаждам, но ще питам –
при теб така ли е, така ли е?..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
10.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Да, де, то отеснялата любов е уважителна причина един мъж да се напие. Ама рискува и стаята да му отеснее. За това трябва да се внимава. Лирическият знае... 
