Любопитен
Любопитен
Ти знаеш ли аз колко те обичам,
и как не искам нищо във замяна,
освен в един живот със теб да тичам,
и свят да ни се вие от наслада!...
Дали понякога си виждала мъжете,
как влюбено и глупаво откачат?
Как примката затягат на въжето,
в агония на чувства? После плачат.
И знаеш ли защо са самоубийци?
От чувствата си често побесняват,
препускат като бесни финикийци,
защото любовта им отеснява...
А после ближат рани – алкохолни,
от тежък махмурлук и съжаления.
Любовта – галоп! Конете – болни,
юздите дръжте! Няма извинения..
Внимавам аз! Със теб съм в ритъм.
Обичам те така – до обожание!
Понякога досаждам, но ще питам –
при теб така ли е, така ли е?..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
10.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Да, де, то отеснялата любов е уважителна причина един мъж да се напие. Ама рискува и стаята да му отеснее. За това трябва да се внимава. Лирическият знае... 
