Каква любов, каква тъга,
защо насън, защо сега,
кога дойде, не си беда,
а запечата ти във мен
отиващата си следа.
Отивай си, не искам пак
да храня чувства и мечти,
не нося вече твоя знак
в разплаканите си очи.
Защо любов, защо тъга,
нима насън, едва сега
дойде при мене във дъжда -
отивай си, аз съм сама!
© Ая Цонева Всички права запазени