Каква любов, каква тъга,
защо насън, защо сега,
кога дойде, не си беда,
а запечата ти във мен
отиващата си следа.
Отивай си, не искам пак
да храня чувства и мечти,
не нося вече твоя знак
в разплаканите си очи.
Защо любов, защо тъга,
нима насън, едва сега
дойде при мене във дъжда -
отивай си, аз съм сама!
© Ая Цонева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
