Mar 20, 2008, 9:44 AM

Любов

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Каква любов, каква тъга,

защо насън, защо сега,

кога дойде, не си беда,

а запечата ти във мен

отиващата си следа.

Отивай си, не искам пак

да храня чувства и мечти,

не нося вече твоя знак

в разплаканите си очи.

Защо  любов, защо тъга,

нима насън, едва сега

дойде при мене във дъжда -

отивай си, аз съм сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....