1.07.2007 г., 9:25

Любов

717 0 6
За мен си още чаша недопита
и под звездите песен недопята,
и вечен флирт си на земята,
и истина, лъжа и сол в душата!

Със дъхави поляни ме примамваш
и боса по росата ме приканваш,
и нищо ти не обещаваш,
а колко много подаряваш!

Не бързай, бързайки във вечността,
ти винаги раздаваш си плътта
и твоя бяг лудешки,
и колко мигове момчешки!

Ти взе ли вземането взето
и своя вир напълни ли без ропот,
със звучен смях без ноти,
с достойно място във живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...