Jul 1, 2007, 9:25 AM

Любов

  Poetry
716 0 6
За мен си още чаша недопита
и под звездите песен недопята,
и вечен флирт си на земята,
и истина, лъжа и сол в душата!

Със дъхави поляни ме примамваш
и боса по росата ме приканваш,
и нищо ти не обещаваш,
а колко много подаряваш!

Не бързай, бързайки във вечността,
ти винаги раздаваш си плътта
и твоя бяг лудешки,
и колко мигове момчешки!

Ти взе ли вземането взето
и своя вир напълни ли без ропот,
със звучен смях без ноти,
с достойно място във живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...