Jul 1, 2007, 9:25 AM

Любов

  Poetry
722 0 6
За мен си още чаша недопита
и под звездите песен недопята,
и вечен флирт си на земята,
и истина, лъжа и сол в душата!

Със дъхави поляни ме примамваш
и боса по росата ме приканваш,
и нищо ти не обещаваш,
а колко много подаряваш!

Не бързай, бързайки във вечността,
ти винаги раздаваш си плътта
и твоя бяг лудешки,
и колко мигове момчешки!

Ти взе ли вземането взето
и своя вир напълни ли без ропот,
със звучен смях без ноти,
с достойно място във живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...