17.02.2010 г., 15:30

Любов

917 0 10


Любов

 

 

Тя мина покрай мене във дъжда.

За миг се спря

                  и после ме отмина.

Затичах се... Разбрах.

                  Не бе сама -

завърза плод

                  в съседната градина.

 

... Отмина лятото.

Там плодовете не узряха.

Окапаха зелени във пръстта.

Задуха, застудя...

                  и дъждовете спряха.

Ще завали ли

                  и за мен дъжда?

 

                          02 юни 1989 година

                          гр. Търговище

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...