Feb 17, 2010, 3:30 PM

Любов

  Poetry
916 0 10


Любов

 

 

Тя мина покрай мене във дъжда.

За миг се спря

                  и после ме отмина.

Затичах се... Разбрах.

                  Не бе сама -

завърза плод

                  в съседната градина.

 

... Отмина лятото.

Там плодовете не узряха.

Окапаха зелени във пръстта.

Задуха, застудя...

                  и дъждовете спряха.

Ще завали ли

                  и за мен дъжда?

 

                          02 юни 1989 година

                          гр. Търговище

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...