Любов
ЛЮБОВ
На Деница*
Минавам по път, по който вървях и преди,
на сън те прегръщах толкова пъти,
отварях в сърцето всички врати,
при всяка прегръдка усещах дъха ти.
Чакай ме! Идвам! Не ми казвай къде си!
Помниш ли нашите думи последни,
отронени заедно с тежки завеси
от мрак и дъжд непрогледни?
Знаеше колко много обичам дъжда,
някак усети и тогава пак ми го даде,
целунах те нежно и тихо в нощта
и тръгнах самотен през сиви площади.
При теб съм отново, в ръцете горещи,
загледан в очите искрящи, зелени,
а в стаята всички запалени свещи
събират сърца досега разделени.
Не плачи, при теб съм, в твоята стая!
Любов, избърши очите си влажни!
До кога ще остана, любов, аз не зная,
но всички мигове с теб са ми важни!
Знаеш, че щом си замина, в моите вени
не кръвта ми гореща, а студ ще пълзи,
а сърцата за малко пак разделени
ще пълнят очите с топли сълзи…
Тръгвам, любов, ще пазя този миг звезден!
Тихо започва в сърцето пак да вали,
проклинам на ум красивия Дрезден,
градът, който за малко ни раздели…
29.04.2017 г. Велин
Дрезден
* Обичам те, любов, слънчице мое!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
