В името ѝ много са се жертвали,
много са с разбитите сърца...
И ходят бездушно... и молят с надежда...
Някой да им подаде ръка...
Често е красива...
Облечена прилежно...
Влиза тя... една щастлива...
Вдъхва истинска надежда...
А когато си тръгва...
Коварна, различна...
Без дъх те оставя...
така неподготвен...
И сразен, огорчен...
... и самотен.
© Исс Всички права запазени