Любов
Не мога да твърдя, че ми е ясно,
но чувствам го като импулсен ток.
В гърдите на сърцето му е тясно
и всеки удар буен е поток.
В стомаха ми – рояк от пеперуди –
опиянени пърхат със крила,
и блъскат се, въртят се като луди,
танцуват ритуално с нежността.
А образът единствен ме преследва
и виждам го къде ли не навред,
по романтични улички ме следва,
дори променя моя мироглед.
Задъхано е всяко ежедневие,
а той е там – във чистата роса,
във миговете, жадни за безвремие,
във раждането даже на дъга.
И той е там – дори във тишината,
във снопчето лъчи на изгрев нов,
в копнежа да усетя топлината…
прочувствено… Наричам го „любов“.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
