5.11.2022 г., 14:52

Любов да ни сгрее сърцата

588 0 0

Светкавици, трясък и гръм!?

Това не е сън!

В дома, на семейната земя,

срещу мене стои ламя!

 

Широко отворила очи,

с пръст торбата сочи,

бълва огън и жупел,

че вместо хляб ракия съм купил!

 

Веднага инициативата взимам:

- Днес гости ще имам!

- Гости ли? В тая стагнация

и глад за цялата нация??

 

Видях - няма как,

забих белия байрак.

С дипломация - за атака и отбрана,

успях тънката струна да хвана:

 

- Скъпа, прости,че глупост върша,

нека сълзицата ти да избърша!

Гости да посрещам няма,

ще си пийнем ние двама!

 

Да забравим бързо за кавгата,

любов да ни сгрее сърцата,

че любовта не се мери с метър,

та било и пред портите на Свети Петър!

 

Да си спомним за преди години

как бяхме по - близки от роднини.

Аз лъв - горд самец,

като Аполона хубавец,

 

ти котенце мъркащо в леглото,

шепнещо ми тихо в ухото,

че любовта ти е голяма,

че от мене по - добър няма!?

 

Настана траен мир

в дома ни надлъж и нашир,

от виновника за тая схватка

пием си по чашчица със салатка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....