И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата:
Прости ни, Отче! Чудесата,
Ти ни помагат, щом грешим.
За грях и прошка дай ни свята!
Ти си небето, ний земята,
прати небесен херувим!
Притворни сме, а и лукави,
а добротата – белег скрит. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация