Любов и вяра – златен щит
И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата:
Прости ни, Отче! Чудесата,
Ти ни помагат, щом грешим.
За грях и прошка дай ни свята!
Ти си небето, ний земята,
прати небесен херувим!
Притворни сме, а и лукави,
а добротата – белег скрит.
Но Бог чадата си познава,
любов и вяра – златен щит,
от своите чертози спусна
за стадото си, неизкусно.
Обикнаха сърца корави,
закапаха сълзи небесни,
перца, от ангелските песни
и който гладен бе, е сит.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
