20.11.2007 г., 9:59

Любов към летенето

900 0 19
Тя, (любовта) като вик на буря предстояща,
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!

То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!

И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят,
на дните няма да избегнем  жребия.
Полет на духа е мойто състояние
и на Икар - слънчевото дерзание!
Да разнасям красота и гордост няма време.
За миг домогвам се като топяща се мишена,
на живота в крайъгълния камък, но простете!

В жар птица влюбена съм и политам на крилете й!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...