Любов ми дай
Останах без душа и глас,
останах без сълзи и вопли
и само нощният ни валс
остана нежно да ме топли.
Останах без очи по теб,
останах без сърце и воля,
ела насън за миг дори,
ела, с усмивка пак те моля!
Останах без мечти, без дъх,
Луната стана ми приятел
и вечер, с вятъра поел,
при теб се връщах с тишината.
Коя си ти? Отгде дойде,
дали си приказка неземна?
Стопли ме с палещи ръце,
при теб във скута да полегна.
Кажи ми, че съм слънчев ден,
кажи ми, че съм нощ най- звездна,
дари ме с погледа блажен,
любов ми дай - бездънна бездна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
