Любов на 17

Поезия » Любовна

664 0 2

Обожавах слънцето!

Влюбеният ми взор

бе непрестанно отправен към него -

златистата му светлина

ме пленяваше

и нямаше за мен

по-голямо щастие

от топлото му сияние...

Но ослепях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anahataroot (Зигфрид В.)

С Ирина. 😊

2021-08-19T13:08:43+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Тъй е. На 17 слънцето е едно. След 30 осъзнаваш, че са милиарди. Дано да прогледне.

2021-08-19T10:56:44+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0