Любов на 17

Поезия » Любовна

658 0 2

Обожавах слънцето!

Влюбеният ми взор

бе непрестанно отправен към него -

златистата му светлина

ме пленяваше

и нямаше за мен

по-голямо щастие

от топлото му сияние...

Но ослепях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anahataroot (Зигфрид В.)

С Ирина. 😊

2021-08-19T13:08:43+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Тъй е. На 17 слънцето е едно. След 30 осъзнаваш, че са милиарди. Дано да прогледне.

2021-08-19T10:56:44+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0