Любов на 17

Poetry » Love

665 0 2

Обожавах слънцето!

Влюбеният ми взор

бе непрестанно отправен към него -

златистата му светлина

ме пленяваше

и нямаше за мен

по-голямо щастие

от топлото му сияние...

Но ослепях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anahataroot (Зигфрид В.)

С Ирина. 😊

2021-08-19T13:08:43+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Тъй е. На 17 слънцето е едно. След 30 осъзнаваш, че са милиарди. Дано да прогледне.

2021-08-19T10:56:44+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0