Любов на 17

Poetry » Love

660 0 2

Обожавах слънцето!

Влюбеният ми взор

бе непрестанно отправен към него -

златистата му светлина

ме пленяваше

и нямаше за мен

по-голямо щастие

от топлото му сияние...

Но ослепях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anahataroot (Зигфрид В.)

С Ирина. 😊

2021-08-19T13:08:43+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Тъй е. На 17 слънцето е едно. След 30 осъзнаваш, че са милиарди. Дано да прогледне.

2021-08-19T10:56:44+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0