Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
20.08.2020 г., 19:50 ч.  

Любов на сини капчици 

  Поезия » Пейзажна, Друга
729 6 9

Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.

Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.

 

И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви.
Септември утешително поръси златен прах.    
Той щедър е с жълтиците, защото са фалшиви,
прошепна ми го вятъра, но криво го разбрах.

 

Рисува залез огнен и душата ми прелива,
крило на птица, пчелна пита, сладък летен грях.
В съня ми тих предесенен, сред маковата нива,
на август песъчинките да махна не успях.

 

Пустеят пак комините, гнездото им изстива,
ятата черно-белите, криле в последен мах.
Рисува залез лятото, край дюните заспива,
любов на сини капчици... Една не задържах...

 


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники!
  • Вълшебно е Наде!
    Поздрави!
  • Благодаря, сенсей! Разни вещерски вещания.
  • Романтично, мелодично, красиво...
  • Благодаря, Деа!
  • "Любов на сини капчици..."- прекрасно!
    Аз мисля, че всички си ги задържала...
  • Усмихнахте утрото ми, момичета. Вятърът, нощта, Луната, звездите .. Все небивалици ми разказват.
  • а аз пък го прочетох "Едва се задържах" "прошепна ми го вятъра, но криво го разбрах." - да, и на мен ми се запушват ушите от това шепнене, Ех.
  • Толкова ми се иска да завършва с "Една си задържах"... но при теб всичко е сътворено с толкова страст и любов, наближаващата есен не може да го промени.💧💧💧💧💧
Предложения
: ??:??