4.08.2009 г., 23:18

Любов от километри

1.1K 0 1


Зная, че тъй далеч си ти,
но от любов сърцето ми гори.
Зная, че може да не срещна твоите очи
и от това по-силно ме боли.

Не зная как във теб се влюбих,
но зная, че акъла си изгубих.
Вече съм без сърце и без душа,
защото те са в твоите ръце сега.

С цялото си същество те обичам
и във вечна любов ти се вричам.
За мен ти си деня и нощта,
за твоята любов бих дала всичко на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...