Зная, че тъй далеч си ти,
но от любов сърцето ми гори.
Зная, че може да не срещна твоите очи
и от това по-силно ме боли.
Не зная как във теб се влюбих,
но зная, че акъла си изгубих.
Вече съм без сърце и без душа,
защото те са в твоите ръце сега.
С цялото си същество те обичам
и във вечна любов ти се вричам.
За мен ти си деня и нощта,
за твоята любов бих дала всичко на света.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
