Този ден щеше да е само твой,
(по-скоро ваш, единствен и несложен),
но само можеше, защото той
бе в миналото бъдеще възможен.
Сега е днес и аз съвсем сама
пак тайничко изтривам си сълзите.
Оплаквам този миг, о, суета,
несбъднато разбудила мечтите.
В душата ми нагарите горчат.
Спомените. Те пък ме притискат.
Неведомите пътища мълчат.
Въпросите се вграждат в обелиска. ...