tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21285
8.09.2014 г., 17:25 ч.

Любов от Рая 

  Поезия » Друга
566 0 5

Този ден щеше да е само твой,
(по-скоро ваш, единствен и несложен),
но само можеше, защото той
бе в миналото бъдеще възможен.

Сега е днес и аз съвсем сама
пак тайничко изтривам си сълзите.
Оплаквам този миг, о, суета,
несбъднато разбудила мечтите.

В душата ми нагарите горчат.
Спомените. Те пък ме притискат.
Неведомите пътища мълчат.
Въпросите се вграждат в обелиска.

И пак съм там, с наведена глава,
на розите надгробни да говоря.
Полюшва вятър крехките стъбла
и шепне със гласа ти непритворен:

"Този ден, да, щеше да е мой.
Но вече не. Аз имам си безкрая.
Една звезда - небесен часовой,
с любов пулсира всеки миг от Рая".

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заболя ме, Таня, за твоя отлетял миг, но и ме зарадва чистата ти искреност! Красиво цвете си ти!
  • "Една звезда - небесен часовой,
    с любов пулсира всеки миг от Рая"

    Това е твоята истина - и аз ти го потвърдждавам - това е Святата истина! Поздравявам те, че си го усетила!
  • Респект пред куража и стоицизма ти, Таня! - Не всеки го може.
  • Възхищавам се на умението ти от болката да изплетеш цветя...
  • Много топло,иститско!Твоят чар да рисуваш с думи е прекрасен!Макар че стиха е сътворен със мъка носи някак по различна обич!Не примирие!Сърдечни поздрави!!!
Предложения
: ??:??