Любов от Рая
Този ден щеше да е само твой,
(по-скоро ваш, единствен и несложен),
но само можеше, защото той
бе в миналото бъдеще възможен.
Сега е днес и аз съвсем сама
пак тайничко изтривам си сълзите.
Оплаквам този миг, о, суета,
несбъднато разбудила мечтите.
В душата ми нагарите горчат.
Спомените. Те пък ме притискат.
Неведомите пътища мълчат.
Въпросите се вграждат в обелиска.
И пак съм там, с наведена глава,
на розите надгробни да говоря.
Полюшва вятър крехките стъбла
и шепне със гласа ти непритворен:
"Този ден, да, щеше да е мой.
Но вече не. Аз имам си безкрая.
Една звезда - небесен часовой,
с любов пулсира всеки миг от Рая".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
