Любов от Рая

Sep 8, 2014, 5:25 PM

Poetry » Other

568 0 5

Този ден щеше да е само твой,
(по-скоро ваш, единствен и несложен),
но само можеше, защото той
бе в миналото бъдеще възможен.

Сега е днес и аз съвсем сама
пак тайничко изтривам си сълзите.
Оплаквам този миг, о, суета,
несбъднато разбудила мечтите.

В душата ми нагарите горчат.
Спомените. Те пък ме притискат.
Неведомите пътища мълчат.
Въпросите се вграждат в обелиска.

И пак съм там, с наведена глава,
на розите надгробни да говоря.
Полюшва вятър крехките стъбла
и шепне със гласа ти непритворен:

"Този ден, да, щеше да е мой.
Но вече не. Аз имам си безкрая.
Една звезда - небесен часовой,
с любов пулсира всеки миг от Рая".

Author has locked rating.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

poem_lady (Фери)

2014-09-10T15:17:33+03:00

Заболя ме, Таня, за твоя отлетял миг, но и ме зарадва чистата ти искреност! Красиво цвете си ти!
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-09T20:03:26+03:00

"Една звезда - небесен часовой,
с любов пулсира всеки миг от Рая"

Това е твоята истина - и аз ти го потвърдждавам - това е Святата истина! Поздравявам те, че си го усетила!
Регина (Радост Даскалова)

2014-09-09T17:56:52+03:00

Респект пред куража и стоицизма ти, Таня! - Не всеки го може.
Довереница (Дочка Василева)

2014-09-09T01:26:51+03:00

Възхищавам се на умението ти от болката да изплетеш цветя...
aap (Ангел)

2014-09-08T20:56:31+03:00

Много топло,иститско!Твоят чар да рисуваш с думи е прекрасен!Макар че стиха е сътворен със мъка носи някак по различна обич!Не примирие!Сърдечни поздрави!!!