Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
От всеки цвят душа да ти създам
и все да бъдеш повече от моя.
И все във мен от обич да вали,
да галя теб с дъждовните си пръсти.
Какво небе от дъжд ни раздели,
щом двамата в пороя му възкръснахме.
Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
На този свят не бива да съм сам,
защото ти във мен прокара корен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация