28.02.2017 г., 14:09

Любов от рози

1.5K 3 7

Какво ли можех още да ти дам,

каква любов, изпълнена със рози.

От всеки цвят душа да ти създам

и все да бъдеш повече от моя.

 

И все във мен от обич да вали,

да галя теб с дъждовните си пръсти.

Какво небе от дъжд ни раздели,

щом двамата в пороя му възкръснахме.

 

Какво ли можех още да ти дам,

каква любов, изпълнена със рози.

На този свят не бива да съм сам,

защото ти във мен прокара корен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...