Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
От всеки цвят душа да ти създам
и все да бъдеш повече от моя.
И все във мен от обич да вали,
да галя теб с дъждовните си пръсти.
Какво небе от дъжд ни раздели,
щом двамата в пороя му възкръснахме.
Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
На този свят не бива да съм сам,
защото ти във мен прокара корен!
© Аз All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
