Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
От всеки цвят душа да ти създам
и все да бъдеш повече от моя.
И все във мен от обич да вали,
да галя теб с дъждовните си пръсти.
Какво небе от дъжд ни раздели,
щом двамата в пороя му възкръснахме.
Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
На този свят не бива да съм сам,
защото ти във мен прокара корен!